Българска част

агроекосистемите

Агроекосистемите включват тези земи, използвани за производството на различни култури като зърнени култури, плодове и зеленчуци, технически култури, които са култивирани култури или селскостопански продукти, източници на храна или фураж, за производство на влакна, растителни мазнини или като енергия източник.

В Дунавската равнина те заемат най-голям относителен дял поради подходящото облекчение, климат и почви, които са довели до развитието на интензивно селско стопанство.

Въпреки значителното човешко въздействие, което формира агроекосистемите, те са важни за поддържането на биоразнообразието. Един пример са популациите на зимуващите птици, като червеногушата гъска, която намира храна през зимата в полетата на Добруджа. По тази причина защитени територии като Златия, Никополско плато и Крайморска Добруджа включват големи площи обработваема земя.

Екосистеми на тревните съобщества Екосистемите на тревните съобщества се отнасят до естествени или полуестествени видове растителност. Те включват динамични биологични групи от различни растителни видове, комбинирани с биологични групи от селскостопански животни, флора, фауна, почви, вода и атмосфера. Те са част от стопанствата (пасища, ливади, жив плет, буферни зони, неземеделски земи и др.).

Разположена нехомогенно в района на проучване, екосистемите на тревните съобщества формират по-значими групи по всички равнинни реки, склоновете на речните долини, планините на хълмовете и платната. Естествените тревни съобщества, макар и сега в малки полигони, са от голямо значение за поддържането на растителното и животинското разнообразие.

 

Храстови и ерикоидни екосистеми

В района на проучване съществуват предимно речни и блатни екосистеми на храсти. Това са храстови фаши на брега на реки, езера и влажни зони, където дървесните и храстовите видове не надвишават 5 метра височина. Първоначално тези факти са от общ характер. Доминантни видове са Tamarix ramosissima, T. tetranra, Salix fragilis, S. purpurea и др.

Такива факти се разпространяват най-вече по река Дунав и големите притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра.

Морски екосистеми

Черноморското крайбрежие е включено в най-източната част на трансграничния регион. Морските екосистеми се подразделят на: а) морска вода, свързаното дъно и нейната подпочвена площ по протежението на морската страна от линията, от която се измерват териториалните води до най-граничната зона, където страната има и / или упражнява своята юрисдикция в съответствие с Конвенцията на ООН за морско право (Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право); и б) крайбрежни води съгласно Рамковата директива за водите (Директива 2000/60 / ЕО), свързаното дъно и нейното недра. Екосистеми в райони с рядка или без растителност

Тези екосистеми често имат екстремни природни условия, където могат да бъдат намерени само специфични видове. Този тип екосистеми включват голи скали, сипеи, дюни, плажове и пясъчни плажове.

По-големи площи от голи скали се намират в местностите Белоградчишки скали, Врачански Балкан, Карлуковски карст, Русенски Лом и Черноморското крайбрежие. Пясък, плажове и дюни се разпространяват по река Дунав, както и в някои части на северното Черноморие.

Сладководни екосистеми

Сладководните екосистеми включват всички реки и езера, включително изкуствени водоизточници, напр. големия брой язовири и канали за напояване. Съгласно Рамковата директива за водите (WFD 2000/60 / EPC), повърхностните и подземните води са разделени на така наречените „водни тела“. Водното тяло е независима и значима част от повърхностните води или подземните води с относително еднакви екологични характеристики.

Много от реките и езерата в обхвата на проучването са класифицирани като различни категории защитени територии и защитени територии по НАТУРА 2000 поради екологичните роли, които изпълняват. Дунав и големите му притоци са важни екологични коридори със свързваща функция, важна за разпространението и миграцията на защитените видове.

Екосистеми на влажните зони

Екосистемите на влажните зони са динамични факти от различни растителни видове, фауна, почви, вода и атмосфера. Този тип екосистема е много уязвим и крехък, защото зависи изцяло от наличието на постоянен водоизточник.

Най-значимите влажни зони в България са описани в Националния план за опазване на най-важните влажни зони в България 2013-2022. Част от тях са обявени за влажни зони с международно значение по смисъла на Рамсарската конвенция. Такива обекти в района на проучването са Белене, Остров Ибиса, Сребърна, Дуранкулашко езеро и Шабленското езеро.

Горски екосистеми

Горските екосистеми включват естествени гори и горски култури с преобладаваща дървесна растителност. Те са подразделени на широколистни, иглолистни и смесени.

В областта на проучването най-значимите горски масиви се намират в планинските и хълмисти терени: Западните Балкани и Предбалкана, Врачански Балкан, Карлуково, Твърдица, Русенски Лом, Лудогорие. Обитателните и крайречните гори по поречието на река Дунав и нейните притоци са по-малки, но съществени за опазването на биологичното разнообразие.

Урбанизирани екосистеми

Урбанизираните екосистеми включват селища с градски паркове и зелени площи, улично озеленяване, индустриални обекти и други терени, които са силно повлияни от човека или от изкуствен произход.

Въпреки че урбанизираните екосистеми се различават от природните екосистеми, те също така имат екосистемни функции и предоставят екосистемни услуги. В някои случаи населените места са включени в териториалния обхват на защитените територии (природните паркове) и на защитените територии по НАТУРА 2000.

 

Румънска част

Областите обхващат областите, разположени в граничния регион с България, от запад на изток, Мехединти, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Калъраси, Констанца. Районът има голям туристически потенциал, но не е достатъчно ценен. В окръг Мехединти се срещат всички видове пейзажи – планини (например планините Mehedinti), плата (например платото Mehedinti), хълмове (например Deadman’s Hills) и равнини (например Plain of Blahnita River). Туризмът може да се практикува през цялата година благодарение на благоприятните климатични условия – умерен континентален климат със средиземноморско влияние. В Мехединти има три изключително ценни природни ресурси: природен парк „Жълт порта“, природен парк „Домогла“, долината на река Черня и геоложкият парк „Мехединти плато“.

Прилежащият окръг е Долж, където преобладава обикновеният релеф и природата предлага предимно равнини и езера. Топъл и умерен климат със средиземноморско влияние дава възможност за туризъм почти целогодишно.

Окръгът Олт се простира предимно в равнинни и хълмисти местности, а подобно на окръг Долж, климатът дава възможност за туризъм почти целогодишно.

Окръг Teleorman се намира изцяло в румънската долина, а най-забележителният пейзаж е крайбрежната долина на река Дунав. Туристическият потенциал на окръг Телеорман се представя само чрез обектите на НАТУРА 2000, разположени в близост до река Дунав.

Окръг Гюргево, намиращ се също в румънската долина, се отличава с присъствието на природен парк Комана, който вече се е превърнал в призната туристическа атракция. Най-подходящите периоди за туризъм са от май до август и през ноември и декември.

Окръг Калараши се намира в долината Бараган, където се намират многобройни езера и блата. Пейзажът, граничещ с река Дунав и клончето „Борка“, предлага малки диви острови, езера и блата, които се използват предимно за уикенд туризъм. Туристическият потенциал на района е висок.

По отношение на туристите окръг Констанца е сред най-развитите окръзи в страната. Изходът на Черно море е територия, в която се концентрират туристическите морски курорти. Също така платото релефът (Добруджанското плато) е много богат – има речни караници, пещери, скали, богати гори и др.